Тази вечер не искаше да заспи.
Когато лампата угасна, стаята се промени.
Гардеробът изглеждаше огромен, сенките се удължиха, а дори и мечето изглеждаше странно.
– „Не обичам тъмното,“ прошепна , сгушен в топлия си спален чувал.
Тогава - плиц-плоц! - от прозореца се чу тих звук.
Това беше Фриго, жабчето, с топла усмивка.
– Защо още не спиш?
– Защото... е тъмно. И не знам какво се крие там.
Фриго протегна ръка нежно.
– Ела. Ще ти покажа нещо.
Щом докосна пръстчетата му, стаята изчезна.
Потънаха в тъмнина - тиха и мека, като голямо одеяло.
– Какво чуваш?
– Птички... пеят една на друга. Никога не го бях забелязал.
– А какво усещаш?
– Цветята на балкона... толкова сладки.
– А какво чувстваш?
– Нощния вятър по лицето ми... и твоите пръстчета, които ме държат.
Очите на Фриго заблестяха.
– Виждаш ли? Когато не виждаме, другите сетива се събуждат.
Тъмнината не е тук, за да ни плаши. Тя ни помага да си починем - и да усетим какво наистина има значение.
се усмихна широко и се сгуши до него.
Очите се затвориха. Тъмнината го обви като топла прегръдка.
От тази вечер, когато лампите угасваха... вече не се страхуваше.
Още приказки:
Пако и тайната на сънищата
Попи пингвинчето и забравената песен
Жабката Фриго и спящите играчки
Специалната песничка
Пингвинчето Попи и Тайната на тъмнината
Reia.bg е сайт създаден от майки за майки и татковци.
Нашата цел е да предлагаме качествени продукти, които са изпитани от нас и които са оценени не само от нас, но и на световно ниво. Искаме да помогнем на бъдещите родители да изберат най-доброто според техните нужди.
© 2016 - 2025 reia.bg